Въпросът се отнася до дискриминирането на преподаватели в университетите у

 

Въпросът се отнася до дискриминирането на преподаватели в университетите у нас и на учители в българските учебни заведения.
Стана ясно, че минималната работна заплата за най-ниската академична служба в държавните висши учебни заведения към този момент е 2780 лв..
По този метод настоящата сега заплата на работещите сега академични преподаватели се покачва с 264 лв., което е растеж от 10,5%.
Точно по същия метод стоят нещата и в учителската професия; учителските заплати от 1 март тази година също са доста увеличени. В взаимозависимост от длъжността и степента на кариерно развиване  минималната учителска заплата варира от стартовата 2131 лв. до 2665 лв.. 

Пенсиите на стотиците хиляди пенсионирани академични преподаватели и пенсионирани учители си обаче остават същите, без изменение. Не желая да споделям какъв е размерът им, тъй като изпитвам позор и гадност.
Може би не му е мястото тук да го споделям, само че нещата са сходни и в Св. българска православна черква: медии показаха, че патриархът ни си нараснал заплатата на 12 000 лв. месечно, в случай че пенсионираните ни отци свещеници получават комично ниски пенсии от по 200-300 лв., значи 60 пъти по-малко.
Така. Продължавам. 
Тъй като става дума за хора с идентичен професионален статут - " академични учител " или " преподавател ", - само че с друга възрастова яснота, то нееднаквото им отнасяне във връзка с месечните им приходи, учредено на признака " възраст ", според член 4, алинея 3 от Закона за отбрана от дискриминация (ЗЗДискр), съставлява непряка дискриминация. Неувеличаването на приходите (пенсиите) на пенсионираните академични преподаватели по взаимен на 10,5-те % нарастване на приходите единствено на работещите академични преподаватели, както и неувеличаването по взаимен метод на пенсиите на пенсионираните български учители в действителност е слагане на лица в по-неблагоприятно състояние спрямо други лица на основата на признака " възраст ". Това се реализира посредством видимо неутрална наредба и безпристрастен аршин - " възраст ", без това да е обективно целесъобразно предвид на законова цел и без средствата за реализиране на тази цел да са подобаващи и нужни. 

Става по този начин, че единствено заради разлика във възрастта на хора с еднакъв професионален статут - " университетдки учител " и " преподавател " - се отхвърля идентичен условен размер в проценти на увеличение на получаваните заработени от тях месечни приходи - работна заплата, пенсия. Пенсиите на университетските преподаватели и на учителите в Република България са заработени от тях по време на многогодишния им трудов стаж, като това е ставало посредством внасяните суми от месечните им заплати за наложителните осигурителни вноски за фонд „ Пенсии ”. Като имаме поради най-ниската в Европа дълготрайност на живота на българите и най-малкото години на приемане на пенсия при българина изобщо, явно е, въпросният фонд " Пенсии ", в случай че от него не се краде, би трябвало да е задоволителен и пребогат за увеличение и на пенсиите на въпросните професионални категории.

По този мотив депозирам по реда на член 50, т. 3 от ЗЗДискр. сигнал до Комисията по отбрана от дискриминация с искане да предприеме нужното за попречване на дискриминирането на пенсионираните академични преподаватели и учители в българските учебни заведения.
Съответен сигнал/жалба ще подам и в Европейската комисия и в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.

Малтретирането, дискриминирането и издевателството на възрастните хора, на пенсионерите, съставляват една от най-гадните, срамни и неуместни публични практики в България.

Братя, разпространявайте този текст!

проф. доктор Петър Иванов, пенсиониран академични учител в 3 български университета